10.03.2023 г., 9:33 ч.  

Cто чудеса 

  Поезия » Друга
427 3 7

В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.

 

Синчецът, кукурякът и копривата,
дъждец, що  стари борове росѝ,
водата на поточетата – живата,
цветята в самодивските коси.

 

Овчарите, стадата им по мръкнало,
сияещите в тъмното звезди,
зоват сърцето – дето се е пръкнало
далечен спомен мислите бразди.

 

Пролайват пак далече чужди  кучета,
а в мене балканджийката не спи,
дано поне в съня ми да се случите,
сто чудеса. Балкан и град с липи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??