Cто чудеса
В душата ми до днес гнездят соколите,
и шири се безкрайна синева.
Сърцето, екнат ридовете голите,
напролет на елените зова.
Синчецът, кукурякът и копривата,
дъждец, що стари борове росѝ,
водата на поточетата – живата,
цветята в самодивските коси.
Овчарите, стадата им по мръкнало,
сияещите в тъмното звезди,
зоват сърцето – дето се е пръкнало
далечен спомен мислите бразди.
Пролайват пак далече чужди кучета,
а в мене балканджийката не спи,
дано поне в съня ми да се случите,
сто чудеса. Балкан и град с липи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
