20.07.2020 г., 23:36

Дени Белята

1.7K 1 7

       С Дени Белята - моят приятел,

       няма да хванем от скука - ръжда!

       Той в патилата, няма по-равен!

       Цар е в игрите и Шут на смеха!  

 

       Вчера решихме - днес сме пирати!

       Само, че кораб си нямаме май...

       Старата маса вирна краката.

       Как се развяха платна, знамена!

 

       Виж,че съсипахме нови чаршафи!

       И гардероба надупчихме...Знай,

       там враговете се крият!При тях

       Котьо залостен - мяука безкрай!

 

       Врявата пълна!Щурм на пирати!

       Морски неволи сред хол наводнен!

       С бялото знаме - мама и тати

       идват на преговор с Дени - за мен!

 

       После си тръгвам. Шум от плесници...

       Само разбирам, че ставам чистач.

       Дени се скрил зад платната свити...

       Докер в пристанище тъжно - съм аз!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Петрова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...