22.11.2021 г., 12:56 ч.

Денят на една муза 

  Поезия
1163 6 13

Ерато си загърна халáта

(само леко прокъсан отляво) -

тази ялова сряда студът реже, сякаш със сърп.

А поетът похърква оттатък.

Не, не е мързелив... Изтрезнява.

Вече редичко пише, но виж, за съпруг е добър.

 

Всеки делник е гума и трие

безтелесните млади години...

(Или древни?... Нали да си муза изконен е дан...)

От обета на вечното "ние"

сякаш нещо в стените изстина,

но окичиха снимки и сложиха ъглов диван.

 

Дограмата е толкова крехка -

всеки миг като жерав ще литне,

в този прашен, назъбен бетон ще отвори портал. 

Виж, не е тя съпруга под чехъл,

често с градските гълъби скита,

но се връща да види поетът дали днес е ял.

 

А когато ѝ срещне очите

и потъне в таз градска обител,

в този лес от горящи прозорци (и вечер тъй тих),

ще открие онази възхита

на случайно обърнал се скитник...

Тези нощи отново поетът извайва на стих.

 

 

 

© Миглена Миткова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??