По снежните писти
за седмица-две,
ще се спуска Враната сива.
Когато се върне,
ще ви донесе
под крилото си скрила:
Снежен залез...
Стъпки на малко мече,
дето по склона е слязло.
Поляна от малки ели.
Ледени капчици
от дъха на пушещото аязмо.
Профил от лапи на заек
и няколко неизвестни...
/ако трябва да съм честна -
тук реалността се измества.../
Не знам как става,
но там и тъмното
не е толкова тъмно.
И други неща...
Ще ви разкажа,
като се върна.
© Маргарита Василева Всички права запазени