16.12.2022 г., 13:15

Друг не те смени

973 7 22

 

 

            "Аз паднах... Друг ще ме смени и... толкоз.

            Какво тук значи някаква си личност...!"

 

                                                    Никола Вапцаров

 

В тунела на човешката ненавист

отекна залп... Живота твой отне.

Такава смърт народът не забравя.

И в дните – галопиращи коне –

 

все търсим тази вяра уникална,

която ти в наследство завеща.

Предрече, сякаш знаеше: "Аз паднах..."

Не те смениха с друг. От страх крещя,

 

защото трябва всеки да научи,

че в този свят е важна личността.

Играят си на доблест. Как се случи,

Поете, теб да хвърлят на смъртта?

 

"Борбата е безмилостно жестока" –

написа ти в последния си час.

Боли ме, че смъртта превръщат в стока

безочливите хора между нас.

 

На нов разстрел те пращат – да изстинат

в забрава име и бленуван свят.

Но пази те в сърцето си Родината

и майчини сълзи за теб блестят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си права с разсъжденията си за нашето отношение към историята и забележителните имена в нея, Иржи. И на мен ми е мъчно, че имаме таково безотговорно и често манипулативно отношение към нея. Благодаря ти сърдечно за добрите думи в коментара ти!💖
  • Като си помисля, че по едно време се говореше , че ще махнат Вапцаров и Смирненски от учебниците/ може и да са го направили, не зная/ и си мисля- няма друг такъв народ който унищожава всичко, което не е от настоящето му време, историята си най- вече! Навсякъде по светя пазят, реставрират, печелят от нея дори! Стихът ти, Мария, заслужава най-голямо възхищение!
  • Силвичка, изпращам ти една предколедна прегръдка с дъх на светли плазници!💕
  • Почитания, Мария!
  • Скити, Иване, от думите ви усещам, че стихотворението ми е стигнало до вас и това ме радва! Топли на човешко присъствие празници ви желая!🥰

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...