3.02.2022 г., 18:41

Думите на висшата жрица

665 3 7

Забулена в мистерия и тайнство

Женствеността е дързост, сила,

която черпим от сърцето.

Шаманство е.

Доверие във майката- природа

и хилядите поколения жени –

живели преди теб и „ в ползу рода“.

С` стихиите живели,

укротили зверовете

и сделки сключили със бесовете на духа…

А ти, Жена - пазителка на огъня бъди,

над него бди и го пази!

Помни!

Самата ти си творческа стихия.

Превръщаш къща в дом,

От нищото - яхния,

инстинкта майчин, грижа за дете…

Каквато карта и да дръпнеш

от житейското тесте, помни -

женствеността е щедрост,

изобилие за дом, градина,

каузи, съзидание,

Женствеността е дар,

а не усилие.

Пази я в себе си,

дори и с риска за страдание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, Блу
  • Много ми хареса,Ирен!
  • Никола, Георги това ме радва
  • Хареса ми.
  • Жената е надарена от Бога да посее семката, да продължи във времето рода. Свалям шапка на жените в 1341-годишната ни история. Разочаровам съм от материалистките в последните 30 - десет години! Поздрав за написаното, Ирен!

Принцесите също акат

Лежа си на дивана и нямам работа. Реших да включа телевизора. Май от две седмици не съм го гледал.
На екрана се появява реклама. Принцеса отива да ака с цялото си достолепие и всички и се покланят.
Веднага го изключвам. В главата ми нахлуват екзистенциални мисли и въпросът, какво бяха за мен жените. ...
1.3K 2 24

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...