Държава за закриване
Дали не идва нещо безнадеждно?
Децата на изгубените ангели,
през куп за грош живота си подреждат
и болките си кичат – като панделки.
Израснали под знака на невежите,
навикнали на хули и презрение,
с проклятие, когато ви порежат,
не чакайте от никъде спасение.
Бронирани са. Нямат си Родина.
Множат се инстинктивно – като кучета.
Пищи светът от техните роднини
и често ни ги връща – като случаи.
Но те са шампиони в оцеляване
и даже нелогично са щастливи.
Такива са, каквато е държавата.
Държавата не е ли пред затриване?
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
