джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
30.03.2011 г., 0:57 ч.

Един поет... 

  Поезия » Друга
581 0 9

                                   Един поет...

 

 

                 Един поет, от мъка съкрушен,
                 разказваше за свойта драма,
                 как истински обича и е пленен
                 от горда и прекрасна дама.

                 От знатен род жена бе тя,

                 а той - поет самотен,

                 невъзможна беше любовта,

                 осъден бе да е сиротник.

                 А тя дори не подозираше

                 за чувствата му, но веднаж,

                 когато той я поздрави,

                в очите му видя искри,
                блестящи като капки дъжд.

               Отмина го, но после спря,

                повърна се, погледна го

               и тихо каза: - Не плачете.

               А той през сълзи...

              -Госпожо, моля ви, вървете.

               Без думи всичко тя разбра,

               улови ръката му във шепи,

              събра сълзите и страстта

              и с тях помилва му лицето.

             А той, той целуна ù ръка,

             от трепет нежен разлюлян,
             пропъди кротко гордостта,

             превърна я в моминска свян

             със порива на любовта.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??