limeruna (Йоана)
564 3371
24.05.2018 г., 23:21 ч.

Илюзия за роза 

  Поезия
463 5 5

 

Не мога да пиша. Нито да дишам нормално.
Сърцето ми спира в средата и гълта кръвта си.
Дали да се случи? С живота отново е късно,
разкъсани в слънце зеят тъмните рани.

 

Невидимо дишам. Чертае въпроси за смисъл
дъхът по сърцето уханно, приятно безгласно.
Злото е в мен или може би тази отпадналост
опитва да влее в душата нещо отминало...

 

Думите липсват. Сърцето е черно и светло,
тревожно пред мрака, сред хора и погледи
цветни, избрани за двама преди да проходим.
След тънкия допир аз вече си нямам вселена.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Потопи ме в твоят космос. Много интересно и завладяващо!
  • Поздрав, Йони! Ще си имаш вселена!
  • Харесва ми!
  • Тук има поезия....а тя не се гълта лесно...
  • Този стих е много красив, а звучи с безнадеждна тоналност. Ала помни:

    "Листата падат, падат, сякаш те
    се ронят от градини в небесата,
    с прощален жест и в есенна позлата.

    Между звездите пада и Земята
    и самотата й в нощта расте.

    И ние с тебе падаме така.
    Ръката ти. И всичко, без да страда.

    Но знам Един - това, което пада,
    с безкрайна нежност той държи в ръка."
Предложения
: ??:??