Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата -
сложиха я в рокля от коприна.
Сресаха я. (Точно като мене!)
Силата я правеше единствена.
Толкова красиво погребение
няма как дори да се измисли.
Мразя да запълвам празнота й.
Имам и това, което нямам.
Дълги са годините, след датата.
А животът... точно като мама.