Jun 20, 2008, 9:16 PM

Имам и това, което нямам...

  Poetry » Other
4.2K 2 36
 

Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.

Нямах време да си търся вярата -

сложиха я в рокля от коприна.

Сресаха я. (Точно като мене!)

Силата я правеше единствена.

Толкова красиво погребение

няма как дори да се измисли.

Мразя да запълвам празнота й.

Имам и това, което нямам.

Дълги са годините, след датата.

 

А животът... точно като мама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...