Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата -
сложиха я в рокля от коприна.
Сресаха я. (Точно като мене!)
Силата я правеше единствена.
Толкова красиво погребение
няма как дори да се измисли.
Мразя да запълвам празнота й.
Имам и това, което нямам.
Дълги са годините, след датата.
А животът... точно като мама.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
