Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата -
сложиха я в рокля от коприна.
Сресаха я. (Точно като мене!)
Силата я правеше единствена.
Толкова красиво погребение
няма как дори да се измисли.
Мразя да запълвам празнота й.
Имам и това, което нямам.
Дълги са годините, след датата.
А животът... точно като мама.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
