Мама беше хубава и кратка.
Не порасна. Просто си отиде.
Нямах време да си търся вярата -
сложиха я в рокля от коприна.
Сресаха я. (Точно като мене!)
Силата я правеше единствена.
Толкова красиво погребение
няма как дори да се измисли.
Мразя да запълвам празнота й.
Имам и това, което нямам.
Дълги са годините, след датата.
А животът... точно като мама.
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
