25.11.2007 г., 10:03  

Истинска история

965 0 8

 

Среща. Непредсказуем миг.

Ти запомняш пламъчетата в очите ми.

В теб разпуква тъмна роза.

Аз нехайно с огъня играя.

Над пламъка пърхат розови листенца...

И върху бялата ми риза капят

копнеж и болка... Кървави петна оставят...

Прободени мисли се будят.

Подавам ръка - розата да задържа...

Вече сме - ти, аз и любовта.

 

                            © Павлина Христова Петрова

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...