25.11.2007 г., 10:03 ч.  

Истинска история 

  Поезия » Любовна, Свободен стих, Друга
678 0 8

 

Среща. Непредсказуем миг.

Ти запомняш пламъчетата в очите ми.

В теб разпуква тъмна роза.

Аз нехайно с огъня играя.

Над пламъка пърхат розови листенца...

И върху бялата ми риза капят

копнеж и болка... Кървави петна оставят...

Прободени мисли се будят.

Подавам ръка - розата да задържа...

Вече сме - ти, аз и любовта.

 

                            © Павлина Христова Петрова

 

 

 

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??