29.08.2015 г., 12:45

Избор

525 0 6

Избор

 

Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой?


Манастирът е чиста безбрежност и вяра.
Блага обич, молитва сред дъх на тамян.
Вън решават се ежби с овълчена мяра.
Да остана в покоя е блян.

 

Нижа чувства за спомен – запява сърцето. 
Тук любов ме доведе, любов ме зове.
Чуруликащо ято – очите му светят.
Днес разбрах, Боже, твоя завет.

 

Зад стените светът преболява живота.
Манастирът е тих. Черни дрехи валят.
Чисти детски души уча днес на грамотност.
Боже, дай им крила да летят!

 

Цвета Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, харесаха. Щастлива нова седмица!
  • Великолепно стихотворение си написала, Цвети! Поздравявам те.
    Ще ми се все пак да споделя едно лично виждане, провокирано от стихотворението ти. Според мен, ние самите трябва да сме манастира, който да обитаваме. Външните манастири са лъжовни обители. Те са вид прелест. Какво спокойствие можем да изпитваме ние зад стените им, когато нашите братя извън тях погиват духовно...? Докато не спаси и последният пътник на потъващия кораб, капитанът не го напуска и не се качва в спасителна лодка.
  • "Чисти детски души уча днес на грамотност.
    Боже, дай им крила да летят!"
    Тишина, която извисява...
    Поздрави за поредната стойностна творба, Цвети!
  • Много чиста душевност прозира през думите! Бих пожелала на лирическата да успее да съхрани вътрешната си тишина от една страна, и да изпълни завета от друга...Трудно е!
  • Отдавна трябваше да бъде въведено вероучение в училище! Децата трябва да знаят двете страни на медала! Въпрос на общество и на семейно огнище те какво ще предпочетат!Вероучението учи на морал, а Анархията на провал!Харесах! Поздрави, Цвети!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...