Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
29.08.2015 г., 12:45 ч.

Избор 

  Поезия
340 0 6

Избор

 

Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой?


Манастирът е чиста безбрежност и вяра.
Блага обич, молитва сред дъх на тамян.
Вън решават се ежби с овълчена мяра.
Да остана в покоя е блян.

 

Нижа чувства за спомен – запява сърцето. 
Тук любов ме доведе, любов ме зове.
Чуруликащо ято – очите му светят.
Днес разбрах, Боже, твоя завет.

 

Зад стените светът преболява живота.
Манастирът е тих. Черни дрехи валят.
Чисти детски души уча днес на грамотност.
Боже, дай им крила да летят!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, харесаха. Щастлива нова седмица!
  • Великолепно стихотворение си написала, Цвети! Поздравявам те.
    Ще ми се все пак да споделя едно лично виждане, провокирано от стихотворението ти. Според мен, ние самите трябва да сме манастира, който да обитаваме. Външните манастири са лъжовни обители. Те са вид прелест. Какво спокойствие можем да изпитваме ние зад стените им, когато нашите братя извън тях погиват духовно...? Докато не спаси и последният пътник на потъващия кораб, капитанът не го напуска и не се качва в спасителна лодка.
  • "Чисти детски души уча днес на грамотност.
    Боже, дай им крила да летят!"
    Тишина, която извисява...
    Поздрави за поредната стойностна творба, Цвети!
  • Много чиста душевност прозира през думите! Бих пожелала на лирическата да успее да съхрани вътрешната си тишина от една страна, и да изпълни завета от друга...Трудно е!
  • Отдавна трябваше да бъде въведено вероучение в училище! Децата трябва да знаят двете страни на медала! Въпрос на общество и на семейно огнище те какво ще предпочетат!Вероучението учи на морал, а Анархията на провал!Харесах! Поздрави, Цвети!
  • Прекрасно е...
Предложения
: ??:??