Aug 29, 2015, 12:45 PM

Избор

  Poetry
524 0 6

Избор

 

Бели стъпки на сън и будуване в шепот.
Светлина за душата. Тишина и покой.
Вън е шумният грак на човешкия епос.
Моят свят, кой от двата е? Кой?


Манастирът е чиста безбрежност и вяра.
Блага обич, молитва сред дъх на тамян.
Вън решават се ежби с овълчена мяра.
Да остана в покоя е блян.

 

Нижа чувства за спомен – запява сърцето. 
Тук любов ме доведе, любов ме зове.
Чуруликащо ято – очите му светят.
Днес разбрах, Боже, твоя завет.

 

Зад стените светът преболява живота.
Манастирът е тих. Черни дрехи валят.
Чисти детски души уча днес на грамотност.
Боже, дай им крила да летят!

 

Цвета Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички, които прочетоха, коментираха, харесаха. Щастлива нова седмица!
  • Великолепно стихотворение си написала, Цвети! Поздравявам те.
    Ще ми се все пак да споделя едно лично виждане, провокирано от стихотворението ти. Според мен, ние самите трябва да сме манастира, който да обитаваме. Външните манастири са лъжовни обители. Те са вид прелест. Какво спокойствие можем да изпитваме ние зад стените им, когато нашите братя извън тях погиват духовно...? Докато не спаси и последният пътник на потъващия кораб, капитанът не го напуска и не се качва в спасителна лодка.
  • "Чисти детски души уча днес на грамотност.
    Боже, дай им крила да летят!"
    Тишина, която извисява...
    Поздрави за поредната стойностна творба, Цвети!
  • Много чиста душевност прозира през думите! Бих пожелала на лирическата да успее да съхрани вътрешната си тишина от една страна, и да изпълни завета от друга...Трудно е!
  • Отдавна трябваше да бъде въведено вероучение в училище! Децата трябва да знаят двете страни на медала! Въпрос на общество и на семейно огнище те какво ще предпочетат!Вероучението учи на морал, а Анархията на провал!Харесах! Поздрави, Цвети!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...