Живот на кръстопът, сред ветровете,
сред ежедневни бури и злини,
доброто сякаш някой го помете,
безумието за да избуи.
Къде сме ние? В тази въртележка.
Дали ще бъдем хора или не?
Поне във стих душата да проглежда,
че красотата няма да умре.
Че Бог ще ни пожали и помилва,
така прекрасно е да бъдем тук!
Да устоим на всяка земна низост,
следа да бъдем и за някой друг.
Аделина Колева
© Аделина Колева Всички права запазени