22.11.2022 г., 21:10

Животът ми

649 4 11

Животът ми е вятър и мъгла,

дъга и слънце, бурени и рози.

Подобно маски в бляскав карнавал,

редуват се поезия и проза.

 

Животът ми е буре с динамит,

избухва изведнъж, гърми и пуши,

а после ходи до земя превит.

Такъв си е, устат и непослушен.

 

Понякога е щедър, сговорчив,

понякога е кисел и намръщен.

Завива остро и криволичи,

но падна ли, с утеха ме прегръща.

 

Другарчета сме с него по съдба

и заедно и плачем, и се смеем.

Такъв му е късметът, мен избра.

Обичам го и с радост го живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се отби, Петя!
  • Благодаря, Тоти, каквото и да се каже за живота, все е малко!
  • Много ми хареса финалът.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, Скити и Мини, за хубавите пожелания!
  • Хубав стих. Животът е хубав и веднъж ни се дава, живей го щастлива, Нина!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...