22.11.2022 г., 21:10

Животът ми

644 4 11

Животът ми е вятър и мъгла,

дъга и слънце, бурени и рози.

Подобно маски в бляскав карнавал,

редуват се поезия и проза.

 

Животът ми е буре с динамит,

избухва изведнъж, гърми и пуши,

а после ходи до земя превит.

Такъв си е, устат и непослушен.

 

Понякога е щедър, сговорчив,

понякога е кисел и намръщен.

Завива остро и криволичи,

но падна ли, с утеха ме прегръща.

 

Другарчета сме с него по съдба

и заедно и плачем, и се смеем.

Такъв му е късметът, мен избра.

Обичам го и с радост го живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, че се отби, Петя!
  • Благодаря, Тоти, каквото и да се каже за живота, все е малко!
  • Много ми хареса финалът.
    Поздрави! Успех!
  • Благодаря ви, Скити и Мини, за хубавите пожелания!
  • Хубав стих. Животът е хубав и веднъж ни се дава, живей го щастлива, Нина!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...