18.10.2022 г., 19:39

Как да чакам

1.2K 14 23

Няма юни, няма юли...

Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина.
Сняг до колене да има.
Нежно да си мърка Маца.
Зелки двайсет в стара каца.
Ръчно плетени шушони.
Сто буркана с корнишони.
Виното червено в чаша,
мръвки с царевична каша.
Ей така душа да чака,
за да види как през мрака
по завоите - опасно
Лятото препуска бясно.
Бърза всички да превари,
да е тук през февруари.
Та през идната година
жега триста дни да има.
Парното да е на нула,
токът - по прилична сума
ВиК-то  да се мръщи,
че сме на море, не вкъщи.
Тъй мечтая от зарана
топло скрита под юргана.
Чаят ми е вече осми...

"Зима ли?!...не ме ядосвай!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деа май по-добре да има и зима, и сняг, че доста суша се задава следващата година.
    Чаят ми е вече трети
    и прозорецът ми свети
    от снежинки недоспали,
    цяла нощ навън играли..!
  • Мари, аз вече те подписах знам, че няма да се сърдиш
  • Ех че хубавоооо! Едно такова веселко ми стана, почти лятно, макар че и аз извадих дебелите завивки вече. Предлагам да направим референдум и да си издействаме лято от 300 дни! Пиши ме в списъка, веднага удрям един подпис!
  • Скити, на 6,5
  • Ех, Дейка, лято да е! На кой завой сме вече?

Ей го там..., след осмия завой

Коледа, Великден, шести Май,
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...
894 5 10

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...