18.10.2022 г., 19:39

Как да чакам

1.2K 14 23

Няма юни, няма юли...

Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина.
Сняг до колене да има.
Нежно да си мърка Маца.
Зелки двайсет в стара каца.
Ръчно плетени шушони.
Сто буркана с корнишони.
Виното червено в чаша,
мръвки с царевична каша.
Ей така душа да чака,
за да види как през мрака
по завоите - опасно
Лятото препуска бясно.
Бърза всички да превари,
да е тук през февруари.
Та през идната година
жега триста дни да има.
Парното да е на нула,
токът - по прилична сума
ВиК-то  да се мръщи,
че сме на море, не вкъщи.
Тъй мечтая от зарана
топло скрита под юргана.
Чаят ми е вече осми...

"Зима ли?!...не ме ядосвай!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Деа май по-добре да има и зима, и сняг, че доста суша се задава следващата година.
    Чаят ми е вече трети
    и прозорецът ми свети
    от снежинки недоспали,
    цяла нощ навън играли..!
  • Мари, аз вече те подписах знам, че няма да се сърдиш
  • Ех че хубавоооо! Едно такова веселко ми стана, почти лятно, макар че и аз извадих дебелите завивки вече. Предлагам да направим референдум и да си издействаме лято от 300 дни! Пиши ме в списъка, веднага удрям един подпис!
  • Скити, на 6,5
  • Ех, Дейка, лято да е! На кой завой сме вече?

Ей го там..., след осмия завой

Коледа, Великден, шести Май,
после седми – стой на фокус – осми!
Ей го след завоя – там! Познай?
Зима ли?!...
О, я не ме ядосвай! ...
894 5 10

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...