Как да чакам
Няма юни, няма юли...
Ред билО на жълти дюли,
тиква с орехи, с канела
и жилетка по-дебела.
Да бумти една камина.
Сняг до колене да има.
Нежно да си мърка Маца.
Зелки двайсет в стара каца.
Ръчно плетени шушони.
Сто буркана с корнишони.
Виното червено в чаша,
мръвки с царевична каша.
Ей така душа да чака,
за да види как през мрака
по завоите - опасно
Лятото препуска бясно.
Бърза всички да превари,
да е тук през февруари.
Та през идната година
жега триста дни да има.
Парното да е на нула,
токът - по прилична сума
ВиК-то да се мръщи,
че сме на море, не вкъщи.
Тъй мечтая от зарана
топло скрита под юргана.
Чаят ми е вече осми...
"Зима ли?!...не ме ядосвай!"
© Деа All rights reserved.
май по-добре да има и зима, и сняг, че доста суша се задава следващата година.
