Как си?!
(по Н. Орайло)
Как е без моята Обич, кажи?!
Хладен и пуст е светът зад вратата...
Стискаш за сън свойте мигли, нали?!
Моите думи звънят във главата ти...
Как ли е Там, без горещите устни,
нежно шептящи свято признание?!
Нищичко нямам... Как да те пусна?!
Ти си ми Щастие... И Наказание...
Как си без моите пъстри очи?!
Как те посреща Зорница във скута си?!
Само със теб ме от Лято боли...
Само със теб е Раздялата чута...
Как си?! Там...
© Красимир Дяков Всички права запазени