26.05.2017 г., 13:14 ч.

Каша от коприва 

  Поезия
941 6 9


Не посмъртни аплаузи чакам,
та към пищната слава да крача.
Ще ме гребне и мене с черпака
костеливата длан на косача.

 

Като грохнала с времето къща,
или вече износени гуми -
нека сивите мишки преглъщат
подредените в стихове думи.

 

На живота в кипящата лава,
в разпиления хаос от дати,
да ме сричат по троскота крави,
щом оттука без поп ме изпратят.

 

Днес не мисля за свойте тегоби
и не гледам към двора на рая.
Нито мисля с охота за гроба,
нито паметник бронзов желая.

 

Три студени мастики и каша
от набрана в гората коприва.
После нека на там да отпраша,
дето всеки с тревата се слива.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??