Каша от коприва
Не посмъртни аплаузи чакам,
та към пищната слава да крача.
Ще ме гребне и мене с черпака
костеливата длан на косача.
Като грохнала с времето къща,
или вече износени гуми -
нека сивите мишки преглъщат
подредените в стихове думи.
На живота в кипящата лава,
в разпиления хаос от дати,
да ме сричат по троскота крави,
щом оттука без поп ме изпратят.
Днес не мисля за свойте тегоби
и не гледам към двора на рая.
Нито мисля с охота за гроба,
нито паметник бронзов желая.
Три студени мастики и каша
от набрана в гората коприва.
После нека на там да отпраша,
дето всеки с тревата се слива.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
