Краят на историята
Цял живот гоня Михаля
и се радвам на Вятъра.
Песъчинки сме с него
в очите на Времето.
То се сърди, но спира
и трие със своята длан
допирът,
пречещ му в кръг да върти
светлината и мрака,
черното в бялото.
Що за игра бе това?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация