Краят на историята
Цял живот гоня Михаля
и се радвам на Вятъра.
Песъчинки сме с него
в очите на Времето.
То се сърди, но спира
и трие със своята длан
допирът,
пречещ му в кръг да върти
светлината и мрака,
черното в бялото.
Що за игра бе това?!
Аз, той и то само си знаем.
Най-накрая, от всичкия шум,
от поспрелите мигове сред
вселенската суматоха,
заделих, Обич моя,
за двама ни само един.
Онзи, който даде ни Господ.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Знаех си, Таничка, знаех си! Искай и Имай!*
Ей, Валери, що ме караш да се смея със сълзи?! Щял бил да ме пише в тефтера. И с непорочност ме заплашва. Без майтап, сега ако не стана ще закъснея съвсем порочно за работа. Аз и непорочност! Само таквоз нещо не бях чувала относно себе си. Благодаря Ти, Розовопъпково трънче!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
