Към живота единствен на слънцето
Махам от морето на своето детство.
Давя се и нямам спомен за възраст.
Някъде нагоре се веят ръцете ми
към живота единствен на слънцето.
Може би ме очаква там в огледалото
някоя усмивка, на която не вярвам.
Стените покрити са с цветни плакати,
старият талисман е за поправяне.
Купувам връзки за обувките на дупки.
Те леки пеперуди в стъпките ми крият.
Завива ги небето с меките си букви,
преди водата в него луда да пробие.
Но стиховете имат воля на престъпници.
Ни топли, ни студени на куклите очите
с детско любопитство морето ще откупят
и болката ще бъде единствено физическа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
