27.10.2020 г., 15:34 ч.
Любовта се побира в очите
Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало,
все разчита, че имаме още
птичи песни и ангелска врява,
а сънят ни държи се на косъм
и се будим по навик с умора,
но и с нея в гнездото ни сит е
този ден.
Устремена нагоре, ...
пази спомен от нашите стъпки.
Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,
довидяло и всичко узнало,
все разчита, че имаме още
птичи песни и ангелска врява,
а сънят ни държи се на косъм
и се будим по навик с умора,
но и с нея в гнездото ни сит е
този ден.
Устремена нагоре, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
