Любовта се побира в очите

Poetry » Other

761 7 4

Тази дълго вървяна пътека
пази спомен от нашите стъпки.

Тихо слънцето слиза полека
и блести ореолът му, скъп е,

довидяло и всичко узнало,
все разчита, че имаме още
птичи песни и ангелска врява,
а сънят ни държи се на косъм

и се будим по навик с умора,
но и с нея в гнездото ни сит е
този ден.

Устремена нагоре,
любовта се побира в очите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Mitvans (Иванъ Митовъ)

Да, така е! Любовта се побира в очите! Поздравления!

2020-10-28T12:02:02+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

С Мария и Деа. Възхищавам се.

2020-10-27T19:15:38+02:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Винаги ми носиш удоволствие и наслада за душата с поезия, която ме черпи като чаша червено вино! 🍷 Мястото на любовта е наистина във влюбените очи, Райне!🌹
Прегръщам те!🌹🦋💕

2020-10-27T18:23:51+02:00
ДИС (Деа)

Толкова нежно и истинско е! Прекрасно!

2020-10-27T17:48:09+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0