26.08.2008 г., 9:14

Миг или вечност

880 0 11
По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...

Очите ми тънат
в очертаната прелест,
а душата ми - мълния
се стреми да излезе.

Онзи поглед изгарящ
още в мен се прокрадва.
И дими... И е парещ...
И е свят като хляба...

Мисълта ми се лашка
като лодка без котва.
Битието - селяшко,
с разкривена походка...

А сърцето обича
и тупти разгневено:
Да, това е момичето
отредено за мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продуктивен си. Аз не мога чак така, трябва ми време, между дежурствата, гледам да не обръщам голямо внимание на семейството си, особено на детето си, като всяка майка...напъвам се за идеи и като изплува някоя я пускам в интернет, ако не мога да открия нищо, което да препиша, отивам в библиотеката, гледам да си избирам неизвестни автори и това ако не помогне минавам от приятелка на приятелка и се ровя из тефтерите им, само на тези които обичат поезията, де, друго нищо не ме интересува. После умирам от щастие като получавам иронични писма на личната, нали това е част от поезията и такива дето ме поучават какво да харесвам. Та така - съседите са възмутени, че детето ми ходи мръсно и гладно, ама нищо, важно е да намирам от какво да вема някоя друга дума.
    А за теб не знаех, че си бил велик откривател на това което уж е направил този за когото ми писа. Ама нищо, то трябва да има уникално пишещи и велики откриватели, вървят в комплект...
    Поздрав! Пожелавм ти да издадеш още няколко книги и да имаш читатели естествено!
  • Хубаво!
  • Добре Вал, отново много ми хареса!
  • Ако си я познал не я изпущай Вале! Щастливо! Зем.
  • Прекрасно, жизнерадостно, обещаващо.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...