26.08.2008 г., 9:14

Миг или вечност

877 0 11
По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...

Очите ми тънат
в очертаната прелест,
а душата ми - мълния
се стреми да излезе.

Онзи поглед изгарящ
още в мен се прокрадва.
И дими... И е парещ...
И е свят като хляба...

Мисълта ми се лашка
като лодка без котва.
Битието - селяшко,
с разкривена походка...

А сърцето обича
и тупти разгневено:
Да, това е момичето
отредено за мене...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продуктивен си. Аз не мога чак така, трябва ми време, между дежурствата, гледам да не обръщам голямо внимание на семейството си, особено на детето си, като всяка майка...напъвам се за идеи и като изплува някоя я пускам в интернет, ако не мога да открия нищо, което да препиша, отивам в библиотеката, гледам да си избирам неизвестни автори и това ако не помогне минавам от приятелка на приятелка и се ровя из тефтерите им, само на тези които обичат поезията, де, друго нищо не ме интересува. После умирам от щастие като получавам иронични писма на личната, нали това е част от поезията и такива дето ме поучават какво да харесвам. Та така - съседите са възмутени, че детето ми ходи мръсно и гладно, ама нищо, важно е да намирам от какво да вема някоя друга дума.
    А за теб не знаех, че си бил велик откривател на това което уж е направил този за когото ми писа. Ама нищо, то трябва да има уникално пишещи и велики откриватели, вървят в комплект...
    Поздрав! Пожелавм ти да издадеш още няколко книги и да имаш читатели естествено!
  • Хубаво!
  • Добре Вал, отново много ми хареса!
  • Ако си я познал не я изпущай Вале! Щастливо! Зем.
  • Прекрасно, жизнерадостно, обещаващо.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...