Aug 26, 2008, 9:14 AM

Миг или вечност

  Poetry » Other
881 0 11
По гърба си усещам
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...

Очите ми тънат
в очертаната прелест,
а душата ми - мълния
се стреми да излезе.

Онзи поглед изгарящ
още в мен се прокрадва.
И дими... И е парещ...
И е свят като хляба...

Мисълта ми се лашка
като лодка без котва.
Битието - селяшко,
с разкривена походка...

А сърцето обича
и тупти разгневено:
Да, това е момичето
отредено за мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Продуктивен си. Аз не мога чак така, трябва ми време, между дежурствата, гледам да не обръщам голямо внимание на семейството си, особено на детето си, като всяка майка...напъвам се за идеи и като изплува някоя я пускам в интернет, ако не мога да открия нищо, което да препиша, отивам в библиотеката, гледам да си избирам неизвестни автори и това ако не помогне минавам от приятелка на приятелка и се ровя из тефтерите им, само на тези които обичат поезията, де, друго нищо не ме интересува. После умирам от щастие като получавам иронични писма на личната, нали това е част от поезията и такива дето ме поучават какво да харесвам. Та така - съседите са възмутени, че детето ми ходи мръсно и гладно, ама нищо, важно е да намирам от какво да вема някоя друга дума.
    А за теб не знаех, че си бил велик откривател на това което уж е направил този за когото ми писа. Ама нищо, то трябва да има уникално пишещи и велики откриватели, вървят в комплект...
    Поздрав! Пожелавм ти да издадеш още няколко книги и да имаш читатели естествено!
  • Хубаво!
  • Добре Вал, отново много ми хареса!
  • Ако си я познал не я изпущай Вале! Щастливо! Зем.
  • Прекрасно, жизнерадостно, обещаващо.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...