Миг или вечност
онзи прилив на лято.
И ми става горещо...
И ми става приятно...
Очите ми тънат
в очертаната прелест,
а душата ми - мълния
се стреми да излезе.
Онзи поглед изгарящ
още в мен се прокрадва.
И дими... И е парещ...
И е свят като хляба...
Мисълта ми се лашка
като лодка без котва.
Битието - селяшко,
с разкривена походка...
А сърцето обича
и тупти разгневено:
Да, това е момичето
отредено за мене...
© Валентин Йорданов All rights reserved.