14.11.2008 г., 5:22

Миниатюра 2

542 0 8
Всички пътища вече пребродих,
всички тъмни пролуки обърнах.
И ще нося венеца си трънен.
Тръгвам пак.
Пожелай ми сполука!
Всички думи изтрих безвъзвратно.
Всички нощи без тебе прокудих.
Всички сънища върнах обратно.
Взех си само парченце от тебе.
Да те имам.
Тръгвам.
Пожелай ми сполука.
И дано да те срещна по пътя си...
За да мога да те целуна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...