limeruna (Йоана)
565 3355
10.10.2015 г., 9:11 ч.

Мъгли 

  Поезия » Друга
646 0 8

Мъгли

Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха.
Узнах къде заскитала се е земята, но някак си не ме вълнуваше.
Ухаеше на чисто, светло бъдеще.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви! За коментари, за шестички, за плюсчета, за минусчета, за всичко Радвам се, че ви харесва.
  • На мен точно този стих много ми харесва!
  • Мъглата като мисъл...
  • Силен стих, Йоана! Ще кажа пръв, изпреварвайки Андромаха, прословутото браво! А на Валери ще кажа, че далеч не всяко чисто и светло бъдеще е комунистическо. А него - комунистическото, не можахме да доживеем по технически причини, защото един виц гласи, че е като хоризонта - колкото повече се приближаваш към него, толкова повече се отдалечава от теб.

    Поздрави и хубава вечер! Оценка 6 +, за да компенсирам минуса на Валери /и не само заради това/.
  • Браво и от мен, Йоана!
  • Усетих това ухание, разнесено от младия и жизнен вятър. Поздрави!
  • !!!
  • Привилегия е да оставиш стъпките е си в цвета на времето сред рязмятани съдби
    Поздрав!
Предложения
: ??:??