10.10.2015 г., 9:11

Мъгли

Поезия » Друга

764 0 8

Мъгли

Закрачила в късния следобед, видях, че вятърът е млад и жизнен.
Листата - все така красиви, пътеките - все още непочистени.
Оставих стъпките си по цвета на времето, разбърках се със тях из вятъра.
И паркът кротък замълча умислено, а хората съдбите си размятаха.
Узнах къде заскитала се е земята, но някак си не ме вълнуваше.
Ухаеше на чисто, светло бъдеще.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

limeruna (Йоана)

Благодаря ви! За коментари, за шестички, за плюсчета, за минусчета, за всичко Радвам се, че ви харесва.

2015-10-12T18:19:35+03:00
iren5 (Ирен)

На мен точно този стих много ми харесва!

2015-10-10T21:06:36+03:00
ljubomira (Любомира)

Мъглата като мисъл...

2015-10-10T19:58:55+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Силен стих, Йоана! Ще кажа пръв, изпреварвайки Андромаха, прословутото браво! А на Валери ще кажа, че далеч не всяко чисто и светло бъдеще е комунистическо. А него - комунистическото, не можахме да доживеем по технически причини, защото един виц гласи, че е като хоризонта - колкото повече се приближаваш към него, толкова повече се отдалечава от теб.

Поздрави и хубава вечер! Оценка 6 +, за да компенсирам минуса на Валери /и не само заради това/.

2015-10-10T19:42:31+03:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Браво и от мен, Йоана!

2015-10-10T16:34:51+03:00