5.05.2023 г., 9:51

"На изток от Рая"*

800 7 34

На изток от Рая, се събират мечтите,

в гората, под покрив от звездно небе.

Приели криле, с песента на щурците,

наивни и дръзки, като малко дете. 

На изток от Рая, се сбъдват желания,

намерили пристан, до тих вълнолом.  

Миражът трепти, добил очертания,

на малък, уютен и истински  дом.

На изток от Рая, е тихо безвремие,

нирвана на чувствата, без грехове.

Изваяни залези в тихо смирение

и изгреви нови, с изящни криле.

На изток от Рая, любовта се намира,          

в палатка от обич, сред полски цветя,

от ручей кристален, най- чиста извира.

На изток от Рая… До теб. И сега.

 

 

*На изток от рая" - роман на Джон Стайнбек

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Райне, малко със закъснение, но - Благодаря ти!
  • Разкошно е! Поздравления!
  • Благодаря ти, Иван!
    Доче, винаги се радвам когато ме посетиш!Благодаря ти!
    Сенилга, приятно ме изненада! Радвам се, че ти хареса! Благодаря ти!
    Имайте хубава вечер и приятни емоции!
  • Чудесно, на восток от рая ближе к югу осени!
  • "На изток от Рая, се сбъдват желания,
    намерили пристан, до тих вълнолом. "

    Топъл и уютен стих! Браво и от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...