dansyto (Данаил Таков)
816 3638
28.09.2018 г., 0:46 ч.

Не мога без душата 

  Поезия » Друга
408 2 5

Листата ще разровя – октомврийски,

опадали след ледена слана.

И втренчен, гладен като за огризки,

ще търся сляпо своята душа.

 

Дали мъглите, стиснали простора,

попречиха ми да я видя аз?

Дали неблагодарни, злостни хора,

отнеха ми я с неприкрита страст?

 

Не мога без душата да живея,

макар че носи в себе си тъга.

Не се научих – даже не умея,

да действам само с разум и глава.

 

Душата ми солта е на живота,

подправката на всеки земен ден.

Не съм от тези, дето със охота,

не чувстват болка, има ли сломен!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодарско Еси! Поздрави - да имаш прекрасен октомври
  • Поздравления, Дани! Прекрасна поезия!
  • Поздрави от мен Илияна, Таня, Владо! Има ли поезия без душа?! Благодаря ви, че коментирахте
  • Хареса ми! Поздрави!
  • "Душата... подправката на всеки земен ден"...!!! Тези рими са като изригнали от мен! Благодаря ти, бъди такъв поет, човек , приятел не спестяващ нищо, но пък искрен си на думите ваятел. Поздрави!
Предложения
: ??:??