28.09.2018 г., 0:46

Не мога без душата

569 2 5

Листата ще разровя – октомврийски,

опадали след ледена слана.

И втренчен, гладен като за огризки,

ще търся сляпо своята душа.

 

Дали мъглите, стиснали простора,

попречиха ми да я видя аз?

Дали неблагодарни, злостни хора,

отнеха ми я с неприкрита страст?

 

Не мога без душата да живея,

макар че носи в себе си тъга.

Не се научих – даже не умея,

да действам само с разум и глава.

 

Душата ми солта е на живота,

подправката на всеки земен ден.

Не съм от тези, дето със охота,

не чувстват болка, има ли сломен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодарско Еси! Поздрави - да имаш прекрасен октомври
  • Поздравления, Дани! Прекрасна поезия!
  • Поздрави от мен Илияна, Таня, Владо! Има ли поезия без душа?! Благодаря ви, че коментирахте
  • Хареса ми! Поздрави!
  • "Душата... подправката на всеки земен ден"...!!! Тези рими са като изригнали от мен! Благодаря ти, бъди такъв поет, човек , приятел не спестяващ нищо, но пък искрен си на думите ваятел. Поздрави!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...