Не съм Мария
Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам –
ухаят ми на ясли и на слама –
отричаща божествения план
да имам син, а сетне да го няма.
Не съм Мария. Жаждата за мъст
ме гложди неприсъщо за светица.
Разпъвам си зениците накръст
и пращам ги в небето – черни птици.
Да видят как заблудата за Бог
мълчи над отеснелите ни сенки.
Накрая се превръщам на чертог
за вярата в прозрачните ми вени.
Не съм Мария. Бях отдавна. Бях...
Но името се носи като камък.
От тежкия му натиск полудях –
повярвах, че кръвта ми е измама.
И в болката захапах си плътта,
безжизнена в недрата ми да гние.
Спасители са нужни на света,
но само, озверял, да ги убие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
