JujuBuju (Миглена Миткова)
561 3983
8.09.2023 г., 11:09 ч.  

Не съм Мария 

  Поезия
393 9 11

Не съм Мария. Няма как да съм.

Онази непорочност ме пречупи.

Люлея си кошмарите насън

и пея на пришитите си дупки.

 

А после късам пръстите си с плам –

ухаят ми на ясли и на слама –

отричаща божествения план

да имам син, а сетне да го няма.

 

Не съм Мария. Жаждата за мъст

ме гложди неприсъщо за светица.

Разпъвам си зениците накръст

и пращам ги в небето – черни птици.

 

Да видят как заблудата за Бог

мълчи над отеснелите ни сенки.

Накрая се превръщам на чертог

за вярата в прозрачните ми вени.

 

Не съм Мария. Бях отдавна. Бях...

Но името се носи като камък.

От тежкия му натиск полудях –

повярвах, че кръвта ми е измама.

 

И в болката захапах си плътта,

безжизнена в недрата ми да гние.

Спасители са нужни на света,

но само, озверял, да ги убие.

© Миглена Миткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??