Не съм Мария. Няма как да съм.
Онази непорочност ме пречупи.
Люлея си кошмарите насън
и пея на пришитите си дупки.
А после късам пръстите си с плам –
ухаят ми на ясли и на слама –
отричаща божествения план
да имам син, а сетне да го няма.
Не съм Мария. Жаждата за мъст
ме гложди неприсъщо за светица.
Разпъвам си зениците накръст
и пращам ги в небето – черни птици. ...