ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
7.12.2018 г., 1:14 ч.

Небе за бясно куче 

  Поезия » Друга
1546 9 14

Небе за бясно куче

 

Всяко утро ме ражда и ражда…
на късове пък денят ме краде. 
Нощта със смърт ме донажда,
с всеки сън съм в друго небе.

 

Кръгът е безкраен. И в шемет
въртя се безспир на оста си,
а тъжбите люлчено дремят
и чакат, и молят смъртта си.

 

Едно такова е... усойно време…
и се сещам за Хамлет (защо ли?)
Да си жив е смут, и е бреме –
бясно куче – търсиш кой да те отрови.

 

А може под сърцето ми да спи
Небе, родено от самата мен –
дали със мойте сълзи ще вали
когато слезе и ме вземе в плен?

 

Не искам да ме ражда утро всеки път –
а денят да спре да хапе стръвно.
Нощта (плацебо-репетиция за смърт)
в сън да каже – кога поемаме по "стръмно".

 

Бясно куче, за смъртта си жадно,
копнеещо покой и кротост навеки,
ала ръмжи срещу Луната хладна -
иска я, за своето небе – да му свети!

 

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Твоята поезия е много, много отличаваща се и, си е ... наистина твоя, скъпа Рени, бих те разпознала, дори и да не е изписано името ти!!! Поздравявам те и ти пожелавам весели празници!
  • Благодаря ви, Иржи, Влад!
  • Мила Рени,как ми се иска да чета от теб нещо като "Ода на щастието" или "Колко е красив животът с другар"....А сънищата....нали те обикновено са по-прекрасни от действителността?!А тук - не тръпки ме побиват,а цяла Вранча!!Хубав стих със силни емоции!!
  • Еси, радвам се, че си тук и благодаря!
  • Усетих безкрайност. Много ми хареса!
  • Гавраиле, благодаря от сърце за изразения усет към стиховете ми тук!
  • Всяка дума е една излята болка,а стихът е нейна люлка.Последният куплет е като вопъл който крещи"Защо?"
    А Луната,тя ще стигне за всички.
    Приеми моите поздравления!
  • Благодаря ви за всяка дума, Стойчо, Пепи, Лия, Наде, Георги, Миночка!
  • Какъв ураган от чувства, бушува в душата ти!Харесах!
  • Хубаво...Ррррр...
  • Тръпки ме побиха, Ренко!
  • Понякога е трудно да се коментира, но всичко, което е създадено и пропито с чувство и човещина , трябва да се чете и препрочита и да се остави думите да се влеят дълбоко в същността . Благодаря ти,Рени.
  • безкраен кръг? оксиморон, редактирай!
  • Всеки носи свое небе... И всички имаме едно небе над нас!
    Философска дилема за самотата и общото между хората...А може би това са нашите стремежи и чувства?!
    Успех, Ренета!
Предложения
: ??:??