24.03.2022 г., 16:41 ч.

Невъзможност 

  Поезия » Друга
188 3 4

 

 

 

Понеже ми е тъжно, много тъжно
сама ще се разсмея, ей сега.
Рисувам с думи вятърна окръжност
и си изплитам люлка от дъга.

 

Понеже ми е черно, почерняло,
сама ще си изплача светъл дъжд,
от вятър си съшивам наметало
и невидима ставам изведнъж.

 

Понеже искам, Боже колко искам,
какво ли искам? Невъзможност пак.
Ще стана много, невъзможно ниска
и ще се скрия в ненапъпил мак...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??