Невъзможното завръщане

                              Да се завърнеш в бащината къща...

                                                         Димчо Дебелянов

Аз няма как да се завърна

във бащината къща вечер,

не мога майка да прегърна –

понеже тях ги няма вече...

По вятъра не отлетели

с безмълвни, тъжни монолози

разкъсани и пожълтели

висят печални некролози...

На двора старата черница

единствена навярно помни

ония палави дечица –

оказали се днес: „бездомни“...

Разравям тъжните руини

останали от някогашни

изпълнени с живот години –

ала това е...просто страшно...

Но Божигробската икона

бе като мисия вълшебна

и става ми сега амвона –

една молитва да простена...

Изравям старото кандило –

макар да няма в него огън,

усещам пламъче трепливо

залюшнато сега от Бога...

От Неизвестността довея

стихията на южен вятър

и осъзнах, че ми додея

да скитам вече по Земята!...

... Но как да се завърна в „Нищото“ –

Животът вече се разбяга:

и „бащиното ми огнище“,

дори и „старата на прага“!...

А спомените си живеят,

но във Душата ми единствено!...

– Понеже клоните люлее:

днес само вятърът е истински!...   

28.07.2020