Невъзможното завръщане
Невъзможното завръщане
Да се завърнеш в бащината къща...
Димчо Дебелянов
Аз няма как да се завърна
във бащината къща вечер,
не мога майка да прегърна –
понеже тях ги няма вече...
По вятъра не отлетели
с безмълвни, тъжни монолози
разкъсани и пожълтели
висят печални некролози...
На двора старата черница
единствена навярно помни
ония палави дечица –
оказали се днес: „бездомни“...
Разравям тъжните руини
останали от някогашни
изпълнени с живот години –
ала това е...просто страшно...
Но Божигробската икона
бе като мисия вълшебна
и става ми сега амвона –
една молитва да простена...
Изравям старото кандило –
макар да няма в него огън,
усещам пламъче трепливо
залюшнато сега от Бога...
От Неизвестността довея
стихията на южен вятър
и осъзнах, че ми додея
да скитам вече по Земята!...
... Но как да се завърна в „Нищото“ –
Животът вече се разбяга:
и „бащиното ми огнище“,
дори и „старата на прага“!...
А спомените си живеят,
но във Душата ми единствено!...
– Понеже клоните люлее:
днес само вятърът е истински!...
28.07.2020
© Коста Качев All rights reserved.
