Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18100
30.07.2019 г., 9:28 ч.

Незлобливо 

  Поезия » Друга
611 14 17

Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.

 

Е, дясната е малко крива,
oт лозето ми, на баира.
Заклевам се! Ще ви отива!
Че който бос е, не пробира.

 

Ако ви изранят нозете,
ще лъсне същността ви боса.
По мойте пътища вървете.
Ще можете ли е въпроса?

 

И ще търпите, без преструвки,
и ще пребродите земята.
Вземете моите обувки.
На мене стигат ми крилата!

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Обичливо
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki
Поезия » Хумористична
Обух обувките. Накуцвам,
но не защото те ми стискат.
Приличам на една парцуца
голямо дето все си иска.
От дясната не се страхувам. ...
  551  6  18 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Давам ти ги, Ани, всичките!
  • Е, дай едно перце, де!
  • Разчитай на това: "... здрави, щастливи и живи!", Лия! Прегръщам те!
  • Ще взема да сътворя нещо към вашите( твоето и на Мария) и ще го нарека: " С кеф за душата!". Шегувам се! Ама кой ме знае, като се развихри Музата в мен...Наде, не си ми казала размерите, иначе задължително ще ти пратя. Еконт, доставя на адрес. Ама сте вдъхновение! Бъдете здрави, щастливи и живи!
  • Блу, Смуути, Таня, Feel, Пепи, Хари, Гош, Нежност моя, Ники, Ангелче, Дани, благодаря ви! От сърце! Метлата ли ти липсва, Марианче? Счупи се. Лия ми обеща харманска. Марийче, Лия, прегръщам ви! Любо, радвам се да те "видя"! Да ти кажа, честно, Океан, не съм и мислила за предизвикателството. Писанието е отзвук на последните събития. Смисълът на предизвикателствата, не е в: Ето, давам ви тема...А сега ще ви покажа, как се прави! Желая ви, топъл и пъстър последен юлски ден, приятели!
  • Финалът казва всичко, ти летиш! Щастлив полет! Браво, Наде!
  • Мда... голяма загуба е, огромна дори... че този който е задал темата не може да участва в предизвикателството! Поздрав за страхотното творение!
  • Чудесно е Наде!
    Поетична мембрана на преминаване, която те кара да се губиш!
    Браво!
  • Аплодирам те, талантливо момиче! Продължавай на ни радваш с бисерите си! Радвам ти се!
  • Невероятна си, любима...
  • Имах една дружка, всеки път, като някой и се оплакваше,че го стяга шапката се усмихваше и казваше:" Ами, дай я тая шапка на друг, а ти развявай косата и свободно си лети!" Та, моите обувки ще хлопат, твоите ще са тесни, но да знаеш, Наденце, видях те как летиш. И ми хареса. Лесно е отстрани , като си изтърсваш " трохичките "върху чуждата покривка, трудно е да се изправиш лице в лице с проблемите и болките на другите и , дори абстрактно да ги приемеш за свои. Мъдра си, както винаги, независимо от използваните аксесоари в думите. Ама си и много голяма в моите очи и няма начин някой да те свали от там, където съм те поставила. Прегръщам те и пиши!
  • Поздравления за дълбокият замисъл!
  • Бих го нарекла "Полет над суетата" - прекрасен стих!
  • Чудесен стих, Нади! За това, всеки да си ходи в своите си обувки и да не съди другите, защо неговите са протрити! А ти лети! Можеш го!
  • О, чудеснице мила! Написала си отново нещо изумително!!! Браво!
  • Ех, тоз мерак по чуждото "щастие"
  • Да, животът на другия все ни изглежда безоблачен и щастлив, докато не обуем неговите обувки.
Предложения
: ??:??