10.11.2021 г., 20:02

Ноември

709 0 2

Ноември, ноември,

мой верен събрат.

Събрал си тревоги 

от пустия бряг,

въздишки на пясък

и плач на море.

Сълзите на гларус,

тъга на моряк

и сивите мисли

на възрастен рак.

В дар ми ги даваш

с хладна ръка,

дълго оставаш

в мойта мъгла.

Ноември, ноември,

ти моя съдба!

Ела. Поплачи си

на мойта ръка.

 

06.11.2021г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...