Ноември, ноември,
мой верен събрат.
Събрал си тревоги
от пустия бряг,
въздишки на пясък
и плач на море.
Сълзите на гларус,
тъга на моряк
и сивите мисли
на възрастен рак.
В дар ми ги даваш
с хладна ръка,
дълго оставаш
в мойта мъгла.
Ноември, ноември,
ти моя съдба!
Ела. Поплачи си
на мойта ръка.
06.11.2021г.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
