Iszaard (Нели Дерали)
62 137
14.02.2014 г., 22:04 ч.

Обетована 

  Поезия » Философска
454 0 6

Защо ли ми е вече да докосвам

пространствата, в илюзии затворени?!

За кой ли път се чувствам недоносена -

едно дърво със цвят, ала без корени.

 

Обесена пред прага на небето

усмихвам се на птиците-доносници.

Оглеждам се в надеждите, заклети

да не напускат древните си кости

 

преди да осъзнаят нищетата си

и невъзможното човешко щастие.

Но не с ума, и не със сетивата...

Сърцето чака истинско причастие.

 

Но то не идва. Мразя свободата си.

Раздирам се на късчета безсмислие.

И някакви любовни отпечатъци

все още в паметта си здраво стискам.

 

И ме боли след края на възможното.

Но пак не се отказвам да копнея

за обетованата обич. Тъй тревожно,

че всичко свято в себе си пилея.

© Нели Дерали Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??