Щастието
Когато следваш пътя на сърцето,
то няма да сгреши дори оставено...
Когато даденото среща взето,
усмихва се простено на забравено...
Когато заскрежени се прибират
реките в извори. И вени хващат се
за безтелесно време. Не подбират.
А две посоки във една пулсират все...
Усещаш болката в желана вечност!
И пак обличаш си душата с нежност...
Дали „Обичам те!“ е безконечност?
Копнеж е? Страст е? ... Или неизбежност?!
... Горчи им под езика на любовите.
Надежда шепне с устните "Обичам те!"
Броени дни са прагове в подковите,
а щастието учи се и срича те...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
