Обичам те със всеки дъх надежда...
Обичам те! Обичам те до болка.
До мъчно неспокойствие и клетва.
И няма как да бъде просто толкова.
Заключих любовта си само в теб.
Обичам те от ранното си утро,
до залезите, светещи все още.
До късните звезди в небето Лунно.
Обичам те изцяло. Денонощно...
И няма как да спра да те обичам.
Безкрайност е, единствено възможна.
Прости ми, туй освен, че съм лиричен,
живота как превърнал ме е в сложен...
Обичам те със всеки дъх надежда.
Обичам те и цял ти се отдавам.
Душата и сърцето ми са нежност.
И твои са. Пази ги. Умолявам те...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
