8.04.2020 г., 7:15 ч.

Отвъдност 

  Поезия » Друга
5.0 / 4
752 2 3
Под купола на есенно дърво
златисто восъчна
заля ме светлината.
Полиелеите на жълтите листа,
разклатени от вятъра,
езици лумнали,
пламтят във здрача.
Обгърната в мистично синьо
нощта приижда
и ги потопява.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Boyana Всички права запазени

Предложения
  • Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...
  • За твоето ухание мечтая - възвишен миг сред земната пустиня. Душата ми от самота те вае, затворница ...
  • На утрото сълзите ми горчат... И слепи са на вечерта очите. Ръцете ми са тъжни. И мълчат. Ала нощта ...

Още произведения »