Парабола на един живот
Бележките за парно и за ток
старицата забождаше на гвоздей.
Домът ѝ беше по-студен от смок,
а думите замръзваха на гроздове.
Заспиваше на стария дюшек,
надупчен от ръждивата пружина.
Съдбата скъса своя празен чек
за нея още в младите години.
Мъжът ѝ – работлив ала болнав –
остави след смъртта си два сирака.
Животът я напъха в тъмен шкаф
и я прокле добро да не дочака.
Децата си изучи с кървав труд,
умници те като баща си бяха.
Момчето стана архитект прочут
и отлетя от родната им стряха.
А щерката в чужбина посади
на младостта си коренчето тъжно.
Забрави тя сълзите отпреди
и за съпруг заможен се омъжи.
На майка си харизаха таблет –
в неделя отдалеко да ги вижда.
Синът дори тогава бе зает,
градеше имидж той, улисан в грижи.
Понякога изпращаше пари,
с надежда съвестта си да откупи.
А нея мъка взе да я гори
и режещ миг сърцето ѝ да чупи.
Момичето две дъщери роди,
но как през сив екран да ги докосне?
С последен дъх душата ѝ в зори
простена над смълчаните въпроси.
А думите им – гроздови зърна –
замръзнали, съня ѝ украсиха.
Тя никой не упрекна. Но с вина
децата при баща си я зариха.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това мълчание е достатъчно, Доче, защото то казва толкова много. Прегръщам те, мила!
-
Мълча...
-
Изпращам ти бездумна прегръдка, Деска!
-
Без думи...
-
Не, миличка Роси, не позволявай тази измислена история да ти вменява вина и да сравняваш успешния си живот с описания тук! Знам какво правиш за близките си и как във всичко им помагаш. Ти си толкова човечна и съвестна, това се усеща и в разказите, които пишеш. Твоето посадено коренче в чужбина не е подкопало щастието на никой от близките ти тук. Усмихни се и с една лека въздишка прогони лошите мисли, които успях да ти навея с този мой текст! Моля те! Прегръщам те горещо!
-
Аз ще замълча, защото това е една много моя болка. Много силен и докосващ стих, Мари!❤️
-
Благодаря за всяко едно ваше мнение, приятели! Животът е като многоъгълник, зависи от къде ще застанеш и ще го погледнеш. Така че, всички сте прави, а аз се радвам, че избликнаха различни коментари, които в никакъв случай не се противопоставят, а обогатяват картината на ежедневието ни. Хубав неделен ден, Тони, Младене, Боби и Пепи!
-
Семейни тайни, никога не знаеш. Цепят стотинката на две, мръзнат, искат от чуждите хора "да не притесняват децата", а като им звъннат измамниците, хвърлят хилядарки от балконите.
С Дени! -
Силно, въздействащо, истинско! ❤
-
Покъртителен стих, Мария. Поздравявам те!
Но както казва Димо Казасов - "Старост значи самота!".
Старицата цял живот е постъпвала правилно, но на финала е пропуснала да подари таблета на някое ромче. Жалко, щеше да го зарадва. -
Изключително силно въздействие, Мария! Имам такива приятелки, които изпратиха децата си зад граница и знам колко много страдат. Поздравления за стиха!
-
Миличка Скити, цялата ни реалност е толкова тъжна, че не можем да не пишем за нея, длъжни сме. Но ти се усмихни и дано животът е орисал да не минаваме по пътя на моята лирическа!
-
Стисна ме за гърлото, Мари...
Тъжна картинка, за съжаление съвсем реална...
Прегръщам те (М)💖 -
Нина, приемам с радост прегръдката ти като споделена позиция!
Дени, разбира се, че съм съгласна с теб! Напълно си права! Но в случая, който съм описала, има вина, защото децата могат да потърсят и друго решение за самотната си майка, с което да подобрят живота ѝ... Благодаря, че сподели мнението си по темата!
Генек, ако не се появиш под някое мое стихотворение, ще ми е мъчно, да знаеш! Хубав следобед ти желая! -
Хубаво.
-
За самотата на майките с техните деца, които ги няма. Понеже и аз съм от пътуващите, смятам че никоя майка не желае да завърже детето си, само и само да има някой с нея, защото и ние можем да обичаме от разстояние и защото и на нас ни липсват родителите, които не прегръщаме през таблета си. Казвам това, защото заминаването не е равно на изоставяне. Човек може да е близо , но да не е близък. Разстоянията не мерят близостта. Това не е критика към този хубав и добре написан стих, просто моя позиция.
-
Колко истина и колко мъка! Прегръщам те, Мари!
-
Стихотворението не е писано по конкретен действителен случай, а е събирателен образ на много хора в родината ни, които изживяват тази тъжна съдба. Мъчно ми е, че вехнат човешки животи, неполяти от обич, съчувствие и взаимопомощ...
Нека доброто се засели в душите и в домовете ви, Дани и Тоти! -
Много силно.
Поздрави! Успех! -
Отвориха се границите, литнаха децата всеки по своя житейски път . А родителите се нуждаят от малко, от една добра, грижовна дума. Хубав стих, Мария, макар и тъжен!
-
Може би е малко неподходяща за почивни дни тази тема, но трябва ли и ние да я игнорираме, както управниците се правят, че не забелязват страданията на обикновения човек. Нека и днешният, и следващите дни ви носят вдъхновение и радост, Мини и Валери! Благодаря, че наминахте и коментирахте!
-
Жестоко до болка. И до ужас.
-
Много тъжен и силен стих, за съжаление има много такива съдби!
Хареса ми, Мария! -
Радвам се, че точно ти посрещна с коментара си това стихотворение, Юри, както и за това, че го постави в любими! Благодаря за добрите думи! Хубав уикенд ти желая!
Петя, дано не съм помрачила хубавото ти настроение в съботния ден с тази тъжна житейска история! Пожелавам ти красиви и усмихващи изживявания! -
Нещата от живота. Браво, Мария.
-
Да, за съжаление, има ги и тези неща в живота. Хубаво е много, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
