Pекламен рай
И бълва телевизорът отрано,
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда
тълпата? Тъпа? Зрител заблуден?
Присяда ми кафето и се чудя,
повтаря ли се вчерашният ден?
Умил очите, спретнат, с нова риза,
от сутринта ме готви за отстрел,
там някакъв усмихнат и зализан,
а думите – назаем ги е взел.
Повтаря и повтаря, чак ми втръсна,
на дрънкането празно слагам край.
Светът – военна зона, земетръсна,
аз – мъченик, в един рекламен рай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
