1.08.2017 г., 11:20 ч.

Писмо, неизтрито с лакът 

  Поезия » Друга
702 1 15

Миражът сънува надежда.

Сънят е убийствено кратък.

На светеща точка изглежда,

изтрита от мрака със лакът.

 

Сънят е с крила на светулка,

пришити към вик от Голгота.

Една виртуозна цигулка

без лък и без капещи ноти.

 

Небе с едрозъба тропоска,

изпило очите на болка.

Пространството - глухо и плоско -

засяло съня ми със троскот.

 

Изпращам писмото в безкрая

на тази миражна надежда

с молба - не изтривайте с лакът.

Духът във мечти се оглежда.

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??