Писмо, неизтрито с лакът
Миражът сънува надежда.
Сънят е убийствено кратък.
На светеща точка изглежда,
изтрита от мрака със лакът.
Сънят е с крила на светулка,
пришити към вик от Голгота.
Една виртуозна цигулка
без лък и без капещи ноти.
Небе с едрозъба тропоска,
изпило очите на болка.
Пространството - глухо и плоско -
засяло съня ми със троскот.
Изпращам писмото в безкрая
на тази миражна надежда
с молба - не изтривайте с лакът.
Духът във мечти се оглежда.
© Мария Панайотова All rights reserved.
