Как искам да съм слънце в свъсен ден,
взривено като пламък във зениците.
И в тъжен час, от всички наранен,
за мен да питаш вятъра и птиците.
Да ме сънуваш нощем като звън.
Несбъдната, до теб да ме усещаш.
И с всеки шум, докоснал твоя сън,
през сто била за мене да се вглеждаш.
Да те боли от тази самота...
Заслужиха ли другите цената?
Отрече тъй безумно любовта
във името на нещо непознато... ...